Годината е 2015 г. , а героят на тази история

Годината е 2015 година, а героят на тази история е Дейвид Хоул, който търси по това време злато в районния парк " Мериборо ", близо до Мелбърн, Австралия.

Въоръжен с металотърсач, той открива нещо неизмеримо - доста тежка, червеникава канара, а към нея - жълта глина.

Дейвид отнесъл каменния къс вкъщи и опитал всичко, с цел да го " отвори ". Бил сигурен, че в скалата има самородно златно - в края на краищата Мериборо е в региона на Голдфийлдс, където е бил така наречен австралийски златен пик през 19 век.

Хоул пробвал всевъзможни способи и средства, с цел да проникне в находката си -  каменен трион, ъглошлайф, киселина, само че даже не успял да го напука. Обяснението за " непробиваемия " темперамент на камъка идва години по-късно. Оказало се, че не е златен самород, а рядък астероид.

" Имаше изваян и изтънен тип ", споделя геологът на музея в Мелбърн Дермот Хенри, представен от Sciencealert. " Такова  формиране се получава, когато навлязат в атмосферата - те се стопяват извън и атмосферата ги извайва по забавен метод ".

Неспособен да отвори " скалата ", само че въпреки всичко заинтересован, Хоул носи астероида в музея в Мелбърн, с цел да бъде разпознат.

" Разглеждал съм много скали, които хората считат за астероиди ", споделя още Хенри. Всъщност, след 37 години работа в музея и проучване на хиляди скали, Хенри изяснява, че единствено две от предложенията са се оказали същински астероиди.

" Златната находка " на Хаул е  едно от двете.

" Ако сте виждали сходна канара на Земята и сте я вдигали, тя не би трябвало да е толкоз тежка ", споделя различен геолог на музея в Мелбърн, Бил Бърч.

Наскоро откривателите разгласиха научна публикация, описваща астероида на възраст 4,6 милиарда години, който са нарекли Мериборо на града, в който е открит.

Той е цели 17 кг. Учените използват специален диамантен трион за ампутиране на " дребна филия " от него и откриват, че съставът му има висок % желязо, което го прави елементарен хондрит H5.

Веднъж отворен, можете да видите и дребните кристализирани капчици железни минерали в него, наречени хондрули.

" Метеоритите обезпечават най-евтината форма на галактическо изследване. Те ни транспортират обратно във времето, осигурявайки улики за възрастта, образуването и химията на нашата Слънчева система (включително Земята) ", изяснява Хенри.

" Някои дават взор върху дълбоката сърцевина на нашата планета. В някои астероиди има " звезден прахуляк ", даже по-стар от нашата Слънчева система, който ни демонстрира по какъв начин звездите се образуват и еволюират, с цел да основават детайлите на периодическата таблица.

" Други редки астероиди съдържат органични молекули като аминокиселини; градивните детайли на живота. "

Въпреки че откривателите към момента не знаят от кое място е пристигнал астероидът и какъв брой дълго може да е бил на Земята, те имат някои догатки.

Нашата Слънчева система в миналото е била въртяща се купчина прахуляк и хондритни скали. В последна сметка гравитацията е изтеглила доста от този материал на едно място, образувайки планетите, а останките се озовават най-много в големия астероиден пояс. " Този астероид най-вероятно е излязъл от пояса между Марс и Юпитер ", изяснява Хенри.

Въглеродните датировки допускат, че астероидът е бил на Земята сред 100 и 1000 години, а сред 1889 и 1951 година са следени редица метеорни дъждове, които могат да подхождат на идването му на нашата планета.

Изследователите настояват, че астероидът Мериборо е доста по-рядък от златото. Това е един от единствено 17 астероиди, регистрирани в миналото в австралийския щат Виктория, и вторият по величина с хондритна маса, след огромен 55-килограмов пример, разпознат през 2003 година

" Това е единствено 17-ият астероид, открит във Виктория, до момента в който там са открити хиляди златни самороди ", споделя Хенри.